Листовки

Да не забравя.
Днес ми беше изпита по теория пред ДАИ. Взех го с две грешки. Искаше ми се да е без грешка (както при вътрешния), но неспането си каза думата.
Цялата работа беше доста забавна. Първо за всичко извървях разстоянието Пишмана-ДАИ 3 пъти, т.е. почти 6км, което за мързела, който ме беше налегнал не е малко. Това, както и да е. Като стигнах, 20 минути преди изпита, пред сградата беше пълно с народ. “Идеално” си викам, защото не запомних стаята, в която трябваше да съм, и заставам да чакам. Изпитът почва в 13:00. Към 12:40 взеха да слизат надолу и излязоха на един полигон. Накратко, към 12:57 разбрах, че чакат за резултати, а изпитът е на друго място. Добре, че отвън имаше човек от школата и ми показа къде трябва да съм.
Няма смисъл да пиша за инструктажи, решаване и тем подобни.
Имаше една девойка, която се явява за шести път!
И този път не успя да го вземе – имаше 14 (или повече, не обърнах внимание) грешки. Сериозно…
Не че нещо, ама тези листовки се научават за най-много два дена.
Както казах, имах две грешки. Не ги видях.
Имаше една мацка, която ги направи без грешка. Изкефи ме колко яко го прие като ѝ казаха “Нула грешки, оценка” – просто си седеше все едно някой ѝ казва колко е часа:)

Сега остава да има място и за изпита по практика преди да ме заринат с тестове и други глупости от училище.

Пак стана утре.

Update: номерата и на двете ми листовки завършваха на 166:)

Posted in Daily, short | Tagged , , , | Leave a comment

Programmer’s day


Днес е 256-тия ден от годината – денят на програмиста.
Честито на всички, които малко или много са или се чувстват програмисти с пожелание за по-малко бъгове и по-малко wtf код :)

Posted in short | Tagged , , | Leave a comment

Пешеходци vs. Шофьори

Не само заради това.

От скоро карам, но това не ми пречи да имам изградено мнение за пешеходците (дори да е грешно според някои). Преди, докато се возех, малко ми пукаше какво става отпред, защото така или иначе не мога да направя нищо да го променя.
Още първия ден, докато се качих на колата, започнаха да излизат отвсякъде. На него не му пука, че пешеходната пътека е на 10 метра по-нагоре, той просто си минава.
Девойките са друга работа. Както си ходи по тротоара, така изкача на платното, без да се огледа, без да даде знак, без нищо. На нея не ѝ пука, че се движиш с 50, зад теб има коли и ако спреш, за да я пуснеш, ще ти влязат в багажника. Тя си ходи бавно, спокойно, все едно няма нищо около нея. Тя е решила, че ще мине. Точка. И после? После шофьорът е виновен.
Добре, не всички пешеходци са идиоти, но голяма част не трябва да излизат от тях без придружител.

Шофьорите.
“Шофьори са идиоти” е пълна глупост . Има хора, които знаят правилника по-добре от тези, които са го писали и имат култура на каране. Е, има и такива, които си купуват книжките.
Намалям, за да пусна човек на пешеходната пътека, а някакъв решава да ме изпреварва…
Друго – както си кара и се завира в някоя дупка в последния момент (без мигач, разбира се).

Има и таксиметрови шофьори. От тях съм видял само двама-трима да карат нормално. Ако си на улица с място за кола и половина и някой те изпреварва – то рядко не е такси.

И да обобщя кашата:
Виновни са и двете страни. Шофьорът не може да вижда на 360°, а пешеходецът не може да лети, но понякога вторите просто си го търсят.

Мислете бе, не боли.

Posted in short | Tagged , , | 6 Comments

Една година със space.bg

Това трябваше да се появи преди два дена, но заради мазане по кода на блога scheduler-а нещо се е прецакал и този и още един post заминаха в небитието. Не помня точно какво бях писал, за това каквото си спомня – накратко:

Онзи ден се навърши точно година откакто се хоствам при СПЕЙС.БГ.
Не мога да измисля от какво да се оплача. Няма нещо, което дори малко да ме дразни в услигите, които предлагат и начина, по който го правят.
За тази една година ми се наложи да ползвам support-а точно веднъж. Отговориха ми веднага, кратко, точно и ясно, без овъртане или излишни приказки.
За това време имаха няколко профилактики и местене на data center, за които предупредиха както си трябва. Downtime-ът им беше все в часове, вкоито се ползва минимално и не можах да ги усетя.
За всичко, което може да се счете за проблем съм си бил виновен аз:)

Много съм доволен, keep up the good work :)
Толкова мога да изцедя за сега, а за по-нататък ще знам да тествам локално преди да мажа тук :D


Posted in Daily, IT | Leave a comment

Шофьорски

Вече почти две седмици съм на шофьорски курсове. Нещата се оказаха доста по-интересни отколкото очаквах.
На първия час по теория успях да покажа на водещия как да си оправи Nero-то:)
След това е общо взето едно и също – теория и кормуване.

Кормуването е доста забавно. Първия път успях да угася колата, нещо, което не ми се беше случвало от повече от 3 години. Напсувах се на ум и тръгнах както трябва. След като свикнах с колата, няма проблеми. Няма да говоря пиша за разликата между мен и други, които съм гледал, докато се учат, защото ще прозвучи като хвалене, пък аз нали съм скромен… moving on.

Не очаквах толкова добре да правя листовките – след като реших две-три у дома (преди да тръгна на теория), следващите ги правех с 1-2 грешки. Друго интересно е, че след като реша две листовки, при следващите правя малоумни грешки на елементарни неща.

Общо взето карането в града не е такъв ужас, какъвто си го представях. Е, има и идиоти, които не са чували, че има и други освен тях на пътя, но не са много и засега се справям сравнително добре (скромен!).

Разписах се, сега е време за спане.

Posted in Daily | Leave a comment

Boom!

Снощи към 9 и нещо започна да гърми доста силно и бурята беше близо. Бях долу и по едно време се чу гръмване вътре и имаше силно проблясване. Оприличихме го на мълния. Въпреки гръмването, нито един от телевизорите или другите ел. уреди не спря, лампите си светеха и всичко беше нормално. Качих се горе да изключа компютрите, за да не опукат при евентуален токов удар. И двата бяха включени и работеха (моят е прекаран през UPS постоянно). Изключих компютрите набързо и слязох долу да чакам да мине бурята.
След около половин час вече беше поотминала и се качих да си включа компютъра. Да, ама не. Пускам го, а мониторът си стои на “In standby mode, please turn on computer.”. Компютърът си бръмчи, но не писва, както обикновено и не зарежда нито BIOS, нито каквото и да е, не изкарва грешка на монитора, не изпищява, както обикновено прави, ако има проблем…
Пробвах каквото ми дойде – махах RAM, CD, флопи, сменях, разменях – все същото.
Днес или утре ще го водим на ремонт. Надявам се и този път да се оттърва с нещо малко. Докато го оправят съм с компютъра на Brother Guy.

Друго: на switch-а ми му стана нещо – има осем колонки по два реда с диоди (т.е стандартен switch). Някъде по средата един диод мига от време на време. Понеже е само една платка с портове, не знам модел и не мога да търся какво може да му е. Не е проблем, поне работи…

Вече съм на 18. Нищо не изглежда различно.

Update: Взех го от сервиза. Сменили са ланката.
Странно как при мен не можа да запали, като първото, което пробвах вкъщи е да махна ланката…
Няма значение, сега работи.

Posted in Daily | Tagged , , | Leave a comment

Очила

И това стана.
Сутринта ходих да си вадя медицинско за шофьорските курсове.

Сестрата ме накара да гледам някакви цифрички и се оказа, че по-малките не ги виждам. От там през два кабинета – в трети при една докторица (която си имаше всичко и не се срамуваше да го покаже (разбирай “деколте до пъпа
“)), която ми капа капки и зениците ми станаха огромни (най-трудно беше да гледам напред, очите ми все мърдаха надясно :D ). Сложи ми едни странни очила без стъкла и ме кара да гледам една таблица (докато мине прегледа вече я бях научил наизуст… 0 7 1 4 0 1 0 7 4 4 7 0 1…). След 2-3 стъкълца каза, че съм с половин диоптър, което не било много фатално и няма да се наложи да нося очилата постоянно (FUCK YEAH!) – само докато карам, чета, гледам монитора, гледам надалече, etc.
Мери разстояние между очите и някакво налягане. Това с налягането беше доста интересно – капна някакви капки, очите ми изтръпнаха и ги бута с нещо желязно и странно. Не ми каза колко (атмосфери) е налягането, ама и аз не се чувствах достатъчно прост да питам.

След като излязох от там, дойде забавното – всички знаят, че винаги, когато чакаш пред кабинет на доктор без час, има бабки, които най-нахално си влизат пред теб с едно “Аз съм за малко…” и излизат след 5-10 минути. Е, този път не хванах началото, но имаше една жена, която я бяха прередили така и се развика. Забавното е, че като излезе лелката, която я беше прередила, прередената и съпътстващата я ѝ казаха нещо, на което тя отговори “Аз съм за малко и бързам. ‘Айде да не се обиждаме.” Квакаха нещо там, след което от някъде излезе един дядо, който набързо се намъкна пред двете жени. На това едната отговори “Как така за нас не може като бързаме?” и едни такива работи. Изкара се, че била циганка (двете бяха малко мургави) и се почна интересното. “Циганката” каза нещо за държавата и някакъв нов дядо се изказа “Ами да, вие ни разваляте държавата…” *нещо, което не чух* “Как си позволявате?” След това ми стана прекалено тъпо да ги слушам, а и вече беше станало време да тръгваме.

След това – в стоматологията да се запиша на курс за БЧК. Там нищо интересно не стана. Исках да питам за малко борче, да си пробивам платките, защото сегашното ми се струва голямо, ама това е за друг post.

Това всичкото се случва от 9 до към 12.

Между другото сега е 16:20, а зениците ми още са видимо разширени. :)

Posted in Daily | Tagged , , , | Leave a comment

Проблеми с коментарите

Забелязах, че от няколко дена има проблем с коментарите по блога – не се зачитат връзките към сайтовете на коментиращите. Дригият проблем е, че не се обновяват коментарите без значение дали има или не live commenting.
В момента нямам време да ги оправя, затова и пиша това. Да не си помисли някой, че съм онзи гаден човек, който трие връзките към сайта му.

Оставям темата по подразбиране, докато намеря време да оправя другата.

Update: Fixed.

Posted in short | Leave a comment

Случка с Call Center-а на E.ON и 112

Действието се развива вчера рано сутринта, около 6-7 часа.
(през цялото време съм спал и може да не съм разбрал нещо правилно, но се съмнявам да съм объркал нещо важно)
Докато родителите ми си пият кафето преди работа, им звънва баба ми (която е на около 80 км от нас) и им казва, че нещо зад електромера църка и пуши. Къщата е доста стара, гредоред и кирпич тухли, електромерът им е вътре и вероятността да се запали не е малка.
Докато говорят, баща ми набира call center-а на E.ON (нямам идея на кой номер е звънял). Там му отговаря някаква девойка. След като той си подава сигнала както трябва, дава два телефона за връзка, като единият домашен, защото няма добро покритие там, девойката най-спокойно му казва, че по входящ номер ще пратят екип (т.е, “стой и чакай”). След 20 минути няма никой, а електромерът продължава да си църка и да пуши. Тук да вметна, че бушоните са пломбирани и няма как да спрат тока, защото глобата не е малка.

След малко пак се обажда до E.ON и мацката му казва, че са пратили група. Да, ама не…

Накрая звънва на 112, където обяснява как стоят нещата. Операторът, любезен и спокоен, казва, че веднага пращат група. След по-малко от 20 минути при баба ми пристига групата. Не разбрах защо са пратили група от 50km., след като в града (на по-малко от 10km.) би трябвало да има дежурна…

Оказва се, че зад електромера е паднал плъх върху оголена жица и се пече, пуши и мирише. От групата се оказват с чувство за хумор, оправят всички и си заминават.

Изводи?
Да не ви се налага да ползвате услугите, за които си плащате…
А 112  работи както трябва.

Posted in Daily | Tagged , | 1 Comment

July Morning 2010

Така изглеждаше при мен. Посрещнах го от прозореца на стаята си.

(това е една от няколко снимки. Другите са тук (не е онлайн 24/7).)

Posted in Daily, Daily Photo, short | Tagged , , | Leave a comment