Онзи ден се навърши точно година откакто се хоствам при СПЕЙС.БГ.
Не мога да измисля от какво да се оплача. Няма нещо, което дори малко да ме дразни в услигите, които предлагат и начина, по който го правят.
За тази една година ми се наложи да ползвам support-а точно веднъж. Отговориха ми веднага, кратко, точно и ясно, без овъртане или излишни приказки.
За това време имаха няколко профилактики и местене на data center, за които предупредиха както си трябва. Downtime-ът им беше все в часове, вкоито се ползва минимално и не можах да ги усетя.
За всичко, което може да се счете за проблем съм си бил виновен аз:)

Много съм доволен, keep up the good work
Толкова мога да изцедя за сега, а за по-нататък ще знам да тествам локално преди да мажа тук

Кормуването е доста забавно. Първия път успях да угася колата, нещо, което не ми се беше случвало от повече от 3 години. Напсувах се на ум и тръгнах както трябва. След като свикнах с колата, няма проблеми. Няма да говоря пиша за разликата между мен и други, които съм гледал, докато се учат, защото ще прозвучи като хвалене, пък аз нали съм скромен… moving on.

Не очаквах толкова добре да правя листовките – след като реших две-три у дома (преди да тръгна на теория), следващите ги правех с 1-2 грешки. Друго интересно е, че след като реша две листовки, при следващите правя малоумни грешки на елементарни неща.

Общо взето карането в града не е такъв ужас, какъвто си го представях. Е, има и идиоти, които не са чували, че има и други освен тях на пътя, но не са много и засега се справям сравнително добре (скромен!).

Разписах се, сега е време за спане.

Друго: на switch-а ми му стана нещо – има осем колонки по два реда с диоди (т.е стандартен switch). Някъде по средата един диод мига от време на време. Понеже е само една платка с портове, не знам модел и не мога да търся какво може да му е. Не е проблем, поне работи…

Вече съм на 18. Нищо не изглежда различно.

Update: Взех го от сервиза. Сменили са ланката.
Странно как при мен не можа да запали, като първото, което пробвах вкъщи е да махна ланката…
Няма значение, сега работи.

Сестрата ме накара да гледам някакви цифрички и се оказа, че по-малките не ги виждам. От там през два кабинета – в трети при една докторица (която си имаше всичко и не се срамуваше да го покаже (разбирай “деколте до пъпа
“)), която ми капа капки и зениците ми станаха огромни (най-трудно беше да гледам напред, очите ми все мърдаха надясно ). Сложи ми едни странни очила без стъкла и ме кара да гледам една таблица (докато мине прегледа вече я бях научил наизуст… 0 7 1 4 0 1 0 7 4 4 7 0 1…). След 2-3 стъкълца каза, че съм с половин диоптър, което не било много фатално и няма да се наложи да нося очилата постоянно (FUCK YEAH!) – само докато карам, чета, гледам монитора, гледам надалече, etc.
Мери разстояние между очите и някакво налягане. Това с налягането беше доста интересно – капна някакви капки, очите ми изтръпнаха и ги бута с нещо желязно и странно. Не ми каза колко (атмосфери) е налягането, ама и аз не се чувствах достатъчно прост да питам.

След като излязох от там, дойде забавното – всички знаят, че винаги, когато чакаш пред кабинет на доктор без час, има бабки, които най-нахално си влизат пред теб с едно “Аз съм за малко…” и излизат след 5-10 минути. Е, този път не хванах началото, но имаше една жена, която я бяха прередили така и се развика. Забавното е, че като излезе лелката, която я беше прередила, прередената и съпътстващата я ѝ казаха нещо, на което тя отговори “Аз съм за малко и бързам. ‘Айде да не се обиждаме.” Квакаха нещо там, след което от някъде излезе един дядо, който набързо се намъкна пред двете жени. На това едната отговори “Как така за нас не може като бързаме?” и едни такива работи. Изкара се, че била циганка (двете бяха малко мургави) и се почна интересното. “Циганката” каза нещо за държавата и някакъв нов дядо се изказа “Ами да, вие ни разваляте държавата…” *нещо, което не чух* “Как си позволявате?” След това ми стана прекалено тъпо да ги слушам, а и вече беше станало време да тръгваме.

След това – в стоматологията да се запиша на курс за БЧК. Там нищо интересно не стана. Исках да питам за малко борче, да си пробивам платките, защото сегашното ми се струва голямо, ама това е за друг post.

Това всичкото се случва от 9 до към 12.

Между другото сега е 16:20, а зениците ми още са видимо разширени.

След малко пак се обажда до E.ON и мацката му казва, че са пратили група. Да, ама не…

Накрая звънва на 112, където обяснява как стоят нещата. Операторът, любезен и спокоен, казва, че веднага пращат група. След по-малко от 20 минути при баба ми пристига групата. Не разбрах защо са пратили група от 50km., след като в града (на по-малко от 10km.) би трябвало да има дежурна…

Оказва се, че зад електромера е паднал плъх върху оголена жица и се пече, пуши и мирише. От групата се оказват с чувство за хумор, оправят всички и си заминават.

Изводи?
Да не ви се налага да ползвате услугите, за които си плащате…
А 112  работи както трябва.

Така изглеждаше при мен. Посрещнах го от прозореца на стаята си.

(това е една от няколко снимки. Другите са тук (не е онлайн 24/7).)

Първо добавих tesing в sources.list (deb http://ftp.debian.org/debian testing main contrib)
След това инсталирах g++-4.4-multilib (apt-get install g++-4.4-multilib)
Един apt-get check за всеки случай.
След това всичко си тръгна както трябва. Вече ще си пиша недодялани 2D игри без проблем

(това го пиша основно за себе си, защото имам навика да забравям как съм оправил разни неща и ми се налага да ровя наново)

Най ми хареса масата на Накама не само заради вентилатора, а и защото имаха интересни късметчета, лотария със забавни награди и значки! Взех си една значка и след като 3 пъти нищо не ми се падна от лотарията, ми дадоха плакат на Aniventure (заради “големия ми ентусиазъм”:)). От късметчетата на мен ми се падна, че ще ставам нинджа, а на брат ми – кашон с хентай за рожденния ден.:)

Разбира се, не се разминахме без суши. Беше добро, както винаги. Нямаше онигири, за разлика от други години (или аз не съм видял), въпреки това не се оплаквам изобщо.

Тази година нещо не ми беше до лекции/презентации, затова по-голямата част ги прекарах в обикаляне на различните масички и кратки излизания за въздух. Тези, които гледах бяха песента на русенците, изпълнението на кото от учителката им и демонстрацията по кендо. Което ме подсети – имаше някакви, дето се хилеха на виканията на демонстриращите. Dumb-asses.

Играх Го за първи път както трябва, т.е. не на компютър. Много интересна игра. От 4 игри спечелих две, като първата я взех, защото девойката, която ми обясняваше ми се остави. В следващите три ми помага главният човек на Българската Го асоциация. Точно сега не мога да се сетя как се казваше. Струваше ми се, че беше 10 хода пред мен.

След Го-то минах на калиграфията, където успях без да искам на два пъти да объркам човека, който пишеше. Стоя си аз и зяпам колко яко рисуват с туш хората и единият ме пита “За Вас нещо?”, на което му отговарям “Да, “Не мога да чета канджи”.”, а той казва “Добре, някое име да напиша?”, а аз, разбирайки що става, изстрелвам “Не, не, напишете “Не мога да чета канджи”.”. Докато го пишеше запецна на една от канджите. Горките хора – цял ден седят и пишат на някакви си имена или фрази.:) Резултатът: клик

Имаше изложен Shogun до 15-ти брой, но не ми се даваха 50лв. за манга. Вместо това си взех плакат на мацка от B.B Project (една от мангите в Shogun).

Общо взето е това. Тръгнах си малко по-рано, отколкото исках, но не съжалявам изобщо. Много добре се получи тази година. Доволен съм. Сега остава и на Aniventure да успея да се замъкна и ще бъде nice.