Неща, за които трябваше да пиша преди седмица.
Първо да кажа за Sonisphere – няма да ходя. Мина лимита на хора, които мога да изтърпя да ме питат. Bummer.
Миналата събота бях на втория кръг от олимпиадата по английски. Пак обичайните лесни неща. Този път беше интересно. Диктовката беше от някоя от Хари Потър книгите, а една от темите за есе беше “Your favorite sitcom. What is it about? Why you like it?” или нещо подобно. Разбира се, че като отговорен сериен маниак, избрах тази. Писах за The Big Bang Theory, може би единствения неанимационен ситком, който ме радва. Оказа се, че недоспиването имало недостатък – вместо Howard, писах Harold. Срам!
Разрових се за стари неща, които съм писал и излезе, че от SoftPedia са качили Padnote и csv-to-graph при тях. Не подозирах, че и там слагат безполезни програми. Както и да е, Padnote е добавена като програма за Mac, където има 318 сваляния и за Windows, където свалянията са 24. csv-to-graph има общо 285 (Mac/Win = 154/131).
Отивам да слушам дискографията на AC/DC.
В момента вкъщи има 3 компютъра, ползващи интернет. До сега им подавах интернет с ICS (от главния компютър->кроснат кабел->суич->другите компютри). Тъпото е, че постоянно трябва да има един компютър включен, за да може другите да имат интернет. Освен това, при всяка преинсталация, трябва да се правят настройките за ICS-а. И понеже домашният ми сървър не е на главния компютър, трябваше да се прави и Reverse Proxy.
Дойде му времето и от вчера имам чисто нов Linksys WRT54GC.
Инсталацията му беше елементарна, както се подразбира.
В кутията има упътване като за малоумни:) Направили са си труда да напишат “Първо пусни диска!” върху опаковката (даже имаше лепенка върху портовете) на една камара езици.
Даже откъм настройки ме радва – има си всичко, което ми трябва – много опции за port forwarding, UPnP и сума ти още неща, които няма да ползвам:)
Най-хубавото е, че на много места пише “Cisco” или “by Cisco”:)
http://www.chilyashev.com/wp-admin/post-new.php
Може да не се вижда, затова да си кажа: дървото е пораснало около жицата:)
Бях на олимпиада по Английски език. Пак. Имаше нормалните неща – диктовка, четене/разбиране и есе. Темите за есе бяха Often we buy things not because we need them, but because we want to и A party without music is unthinkable. Е, какво интересно може да се напише по тези теми? Сигурно много, но не и аз. Бля.
Поне времето е хубаво.
Ok. Дойде му времето да се пише. Един-двата дена взеха че станаха две седмици…
Нещата за две седмици набързо:
Прекарах най-шибаната “настинка” от доста време насам, заради която очите ми се възпалиха все едно не съм се отлепял от някой 60hz (CRT) монитор две седмици без мърдане. Moving on…
Играх си да прекомпилирам едни работи на малкия компютър* и ми гръмна svn сървъра. Нищо работа, като изключим факта, че не мога да намеря .po-то за AMO. С две думи – бях на към 90%, а последния ми back-up е на 45-50. Иначе ми останаха само .html файловете и този файл и съм готов с превода.
Май няма от какво друго да се оплача. Чудо!
On the bright side…
Продължих да гледам The Simpsons, остават ми още само 16 сезона.
Свърших първия срок както исках.
Изгледах Stargate SG-1. Не беше краят, който очаквах, но съм донякъде доволен. Сега Atlantis ми е някак странно. Няма сега да го ‘анализирам’. Интересно е, това ми стига.
The Daily Photo stuff:
Домързя ме. Много. Пропуснатите снимки ще ги сложа тук и ще опитам вече редовно да ги качвам.
Засега ще се отърва като ги накачуля всичките на едно място, а описание ще пиша по-нататък.
Daily Photo от 26 до 40 са тук
Нищо ново. Втора седмица след голямата почивка.
Открих, че колкото по-малко ми пука за нещо, толкова по-добре го правя. Странно.
Почнах Glasshouse на Stross. Най-доброто нещо, което съм чел напоследък. Става дума за един на име Робин, който се събужда в една клиника без почти никаква памет, след което открива, че някой се опитва да го убие. За да се отърве от тях се включи в някакъв експеримент, който има за цел да изучава поведението на хората в примитивното общество (разбирай наши дни). Интересно ми стана как прие факта, че са го превърнали в жена. Като я прочета, ще пиша повече (или не).
Започнах да чета неща от CCNA. Изглежда лесно и донякъде интересно. По-нататък може да се запиша да го изкарам и този курс. Ще видим.
Изгледах новите епизоди на Чък (излезли са три и бях забравил да ги тегля). Приятна изненада – очаквах го чак през Март. Освен него има и нов Хаус, който няма нужда да го коментирам изобщо.
Май вече окончателно си прее.ах очите. Ще трябва да се ходи на доктор. Лошо, Седларов, лошо…
Ще взема да си пиша на малки листчета за какво ми се пише, че много взех да забравям.
Понеже не писах нищо за новата година, сега ще е. Поставям си за цел да се наспя и то не само веднъж.
Толкова.
Нещо предпразнично.
От доста време си мисля да пиша някакви неща, но разбира се, благодарение на мързел и липса на време, повечето ги забравих, както обикновено.
Първо и най-важно – взех си нови струни. Yamaha са. Свирят идеално (като всички нови струни). Досега бях вземал Yamaha само за кухата. Оказаха се доста стабилни. Все още никоя не се е износила чувствително. Да видим как ще се държат на електрическата. Освен струните си взех и две пера с физиономията на Хендрикс. Много ме радват. Чак не искам да ги изтъркам.
Преди доста време писах (жалка) имитация на Notepad – padnote. Качих я в sourceforge и вече има 140+ сваляния! Представям си ако ставаше за нещо какво щеще да става.
Загуибих информация от един 80GB диск. Как стана цялата работа? Имах един хард, целия на NTFS, вързан на домашния сървър. Само го бях mount-вал няколко пъти, без да пиша по него. В един светъл ден (тази събота) се реши, че този хард трябва да отиде на машина с XP. Дотук всичко беше ok. Като включих компютъра, с всичката си гениалност windows-а ми каза, че хардът е празен, неформатиран и общо взето за нищо не става. След доста умуване и местене от един компютър на друг се предадох и пуснах някаква измислена програма под windows – testdisk с надеждата да ми оправи файловата система, защото очевидн MBR-а беше омазан. Разбира се, нищо не стана. Но! О, чудо в архива на testdisk имаше някакво photorec, с което после ~6 часа възстановявах файлове. Толкова добре ми ги възстанови, че има да си играя 2 месеца да преименувам, подреждам и търся разни работи.
От днес съм у дома чак до 3-ти Януари 2010. Имам запланувани толкова много неща, че не знам как ще свърша и едно от тях.
Това беше за сега. По-нататък ще има повече. Ще празнувам.
Миналата седмица (петък и събота) бях в Плевен. Напихме се лошо. Снимките (, на които съм аз) не стават за гледане. Ходих в музея. Никога музей не ми е харесвал толкова. Голяма двуетажна сграда с тонове интересни неща и много писания.
Трябва да си купя нови струни. Сегашните звучат като черва. Съмнявам се да е скоро, както съм се разсвирил напоследък.
Не съм писал нищо на java от може би месец. Като се замисля, в последните седмици не съм писал нищо.
Сложих Debian на главния компютър. След толкова време, все още няма нормални драйвери за ATI9550…
Станах преводач на AMO.
Бях на Firefox Конференцията в Търново. Бого направи наистина много добра презентация за историята на браузърите, на firefox и много други интересни неща. Беше яко. Спечелих си значка. 
Открих чудото chitanka.info. Чудя се как до сега не е бил в top bookmark-ите ми. Интересен, има добри неща.
Забравям нещо.
Пуснато със задна дата днес заради липса на мотивация снощи 
Дойде есен.
Взе че заваля.
(нямам нищо против, обичам да е гадно навън, винаги е добро оправдание да кисна вътре с нещо топло за пиене пред компютъра.)
Както и да е. Винаги, когато вали има идиоти някакви, които си мислят, че са безсмъртни и си фучат с 80 km/h навсякъде.
Днес се прибирах с автобуса. Имаше катастрофа по южния възел, която станала (май) към 14:50. Има един загинал – шофьора на колата. Видях я като я караха с пътна помощ. Приличаше на тубичка паста за зъби, стисната през средата. Автобуса, в който се е забил е само потрошен отпред. В 15:44 опашката започваше от тук. Близо двата километра от там до тук ги взехме за малко повече от половин час.
Като оставим чакането (което беше весело), денят беше тъп и дразнещ. Заради дъжда ужаса “нахална-пенсия-с-чадър” пак ме настигна. Не мога да ги разбера бабите. Имат чадър, облечени са с 2 кила якета и се навират под спирката. Случката е следната:
Седиш си мокър до кости под спирката, (която е “покрита” само от едната страна, но все пак има някакъв минимален ефект) трепериш, а някаква бабка идва, сгъва си чадъра, като по време на този 2-минутен процес половината ѝ чадър бива изтръскан върху тебе, и се намъква между мокрите хора, понякога с думите “Мръднете бре, младежи…”, последвано от нещо за “едно време…”, ако изобщо реши да го сгъне.
*Don’t get me wrong, I have nothing against senior people. Just the arrogant ones
Общо взето нищо не става.
Миналата неделя бях на разходка до Ксилифор. Находих се за седмица напред. Видях интересни работи, не бях бутал компютър цял ден. Починах си.
Спах 8 часа! Даже успях да се наспя! (буден съм от 12+ часа )
Открих, че повече 30% от нещата ми в twitter са оплаквания
Мисля, че блогът ми ще остане с тази си тема. Картинката на header-а ми е и за десктоп и ме радва страшно много.
За 3-4 дена руски спам ми напълни блога. Повече от 80 коментара (за мен са много, да)! Писна ми да ги трия и само ги псувам.
Не е истина просто какви неща търсят в блога ми и как го намират.
Навърших месец на space.bg. Досега никакви проблеми, с които да не мога да се оправя. Доволен съм.
Отивам да гледам новия Dollhouse.
