Пуснато със задна дата днес заради липса на мотивация снощи
Дойде есен.
Взе че заваля.
(нямам нищо против, обичам да е гадно навън, винаги е добро оправдание да кисна вътре с нещо топло за пиене пред компютъра.)
Както и да е. Винаги, когато вали има идиоти някакви, които си мислят, че са безсмъртни и си фучат с 80 km/h навсякъде.
Днес се прибирах с автобуса. Имаше катастрофа по южния възел, която станала (май) към 14:50. Има един загинал – шофьора на колата. Видях я като я караха с пътна помощ. Приличаше на тубичка паста за зъби, стисната през средата. Автобуса, в който се е забил е само потрошен отпред. В 15:44 опашката започваше от тук. Близо двата километра от там до тук ги взехме за малко повече от половин час.
Като оставим чакането (което беше весело), денят беше тъп и дразнещ. Заради дъжда ужаса “нахална-пенсия-с-чадър” пак ме настигна. Не мога да ги разбера бабите. Имат чадър, облечени са с 2 кила якета и се навират под спирката. Случката е следната:
Седиш си мокър до кости под спирката, (която е “покрита” само от едната страна, но все пак има някакъв минимален ефект) трепериш, а някаква бабка идва, сгъва си чадъра, като по време на този 2-минутен процес половината ѝ чадър бива изтръскан върху тебе, и се намъква между мокрите хора, понякога с думите “Мръднете бре, младежи…”, последвано от нещо за “едно време…”, ако изобщо реши да го сгъне.
*Don’t get me wrong, I have nothing against senior people. Just the arrogant ones
