sasli

*Това стоя в draft-овете доста време. Толкова, че го забравих. Трябваше да излезе миналата година, но нищо. Никога не е късно. Освен ако не е късно. Тогава е късно. Става ми навик да слагам нещата късно. Не ме кефи.

Не бях писал такова нещо равносметка от доста време. Да видим.

2011 беше сравнително добра година. Както обикновено – станаха един тон неща, този път добрите малко повече от лошите.

За първи път ходих на състезания, свързано с програмиране (имаше едно преди това, но не го броя), че и едно с мрежи. Не взех първи места, но и не ми беше цел това. Исках да видя какво става по такива места. Мрежите бяха интересни и въпросите бяха елементарни.
По-забавно ми беше на “националните” състезания. По-голямата част от хората бяха просто script kiddie-та и нещата им бяха уроци с променени имена на повечето променливи и класове. Имаше и добри, разбира се, но от победителите много малко си заслужаваха

Завърших си средното образование. Официално съм геодезист. И въпреки това не ми се работи като такъв. Не ме влече толкова, а и има странични ефекти.

Въпреки всичките глупости, в училището не беше толкова зле, даже може да ми прилипсва след някоя друга година.

Не успях да вляза да следвам, където исках, но не съжалявам изобщо. Тук ми е добре. Усещам се как ставам по-добър. Не че научих нещо ново по програмиране, просто това, че ме карат да пиша като първокурсник, ми припомня разни неща.
Започнах да мисля малко по-алгоритмично, по-бързо уча нови неща (Qt, например).
Лошо е, че още не мога да си подредя времето както искам и страничните ми неща са доста занемарени. Най ме е яд за AMO. Нищо, като се освободя след няколко седмици, ще мога да обърна внимание на по-важните неща.

Около кандидатстванията обиколих половин България и видях много интересни неща. Градовете ни са грозни, мръсни, стари, порутени, занемарени, но красиви. Хората са учтиви почти навсякъде, но винаги се намира някоя гадна бабичка, за която всички под 60 са гамени и “поколението ви е скапано”, но не ми се играе на поколения сега.

Хубава година беше. Ще ми се другата да е малко по-добре, но каквото дойде. Ще видим.

Over and out.

И те минаха. И трите.

Матурата по български беше елементарна. Не разбирам защо реват толкова за Далчев. Той ми е любимият автор от изучаваните. Не го били чували. Много ясно, че няма да го чуете, като не ходите на училище
Въпросите ми се сториха лесни, а текста за делфините ми беше WTF и това е.
Имаше и грешка – в един въпрос пишеше “използвайте теста от страница 5″, а той беше на 6. Видях я 2 минути след началото на матурата. Дори не обърнах на 5. Някъде към час след това почнаха да съобщават уплашени, че има сбъркано. Дали има идиоти, които са се чудили къде е текста?:)

Матурата по английски също беше лесна. Беше на ниво лесна олимпиада за 8. клас.
Първо – вратите в Хуманитарна са ОГРОМНИ!
Едвам се сдържах да не се разхиля като идиот на текста с цветовете. Притеснявам се само какво ще ми пишат на съчинението. Темите бяха идиотски, както на всеки изпит по английски. Писах по първата и се надявам да не съм 500-ната работа на проверяващия и да е чел поне малко фантастика. Не знам откъде ми дойдоха глупостите, които писах, но е съвършена простотия.
Квесторките бяха ИДИОТИ! Замалко да ни объркат listening-а отвсякъде.
Упражнението е следното – четеш въпросите за минута, чуваш текст веднъж, имаш 3 минути да отговориш, чуваш текста за втори път и променяш, ако има нещо. Докато върви текста нямаш право да пишеш, да водиш бележки и т.н.
Да, ама не…
Изчете се текста един път (нищо, че касетофона беше обърнат с гръб към нас и кънтеше, гъгнеше и едвам се разбираше) и почнах да си ограждам спокойно. Едната квесторка дойде от най-задния десен ъгъл на стаята (бях на най-задния ляв чин), дръпна ми молива от ръката, остави го до мен и си се върна на мястото без да каже нищо. Не можах да реагирам нормално. Ако ми се спеше още малко, сигурно щях да я цапна (не за друго, просто ме стресна). Оставаше заради нейната неспособност да получава инструктажи да ми анулират матурата…
Добре, че един от предните чинове се развика и другата излезе да пита. Около половин час ни загубиха.
Понякога неконфликтността ми ме дразни.

Матурата по математика не беше лесна, нито много лесна. Беше по-малко от невъзможна.
В това училище бяхме разпределени 5 човека – 3 момичета, 2 момчета. Едната девойка не дойде. Значи 5 човека в целия град, нали?
На вратата на едната тоалетна пишеше “METALLIKA”.
Двете девойки успяха да не млъкнат половин час.
От матурата реших всичко от първата и втората част, от третата писах някакви работи, за които трябва да има някоя и друга точка.
С всичката си мъдрост 2 минути преди да изляза задрасках верния отговор на една задача и оградих най-грешния. Идиот. Остава той да ми е разликата между #.## и #.50. Майната му. Колкото – толкова.

Прогнози за оценките няма да правя, защото според неща, които чух, резултатите ще излязат скоро. Дано да няма разочарования…

Сега остават само двата държавни, математиката на Софийския, евентуално Информатика и ИТ в Търновския, кандидатстване, чакане, приемане някъде и ще мога да си почина малко, да се отпусна, да се наспя – спокойствие.
Между другото, математиката в СУ и Информатиката във ВТУ са съответно на 11 и 12 юли. Скоро не съм изкарвал 3 дни без спане

UPDATE: преди малко видях резултатите. Сайтът беше паднал, разбира се. Както и да е:

Български език и литература – 77.00 точки – Отличен (5.50)
Английски език – 90.50 точки – Отличен (5.88)
Математика – избираем – 57.50 точки – Добър (4.43)

Както си и мислех – задачата, която сбърках на сила ми е разликата м/у 4.43 и 4.50:)
Късметлия съм и това е.